смъртта и тя е част от тялото

смъртта и тя е част от тялото
пораства в гущероподобните ни ембриони
очаква да задиша, да запулсира,
когато сърцето се размърда за пръв път,
развива се с години,
разгръща се из нас,
обгрижвана от нашите тела,
зашита в кожите ни,
разтворена във вените,
бял шум по нервите,
навсякъде
пълзяща на обратно през червата
запушваща носа, ушите,
отлага се по зъбите,
срутвва сводовете на стъпалата ни
огъва и пречупва дланите
расте, подпира ни отвътре,
понякога без нея
не бихме били живи

смъртта и тя е част от тялото
очаква да се спукат кухините,
в които я износваме
един ден,
когато сме особено щастливи,
ще се родим от нея

или пък няма.