Една вечер към края на историята
тя наблюдава как градинарите отрязват
все още цъфналите рози
почти до дъно.
Изглежда цветовете не ги интересуват,
защото ги захвърлят
в прясно разкопаната пръст на лехите.
Отначало си взима една,
после три,
после събира всичките
стегната и алчна
без да мисли за четни или нечетни,
без да мисли къде ще ги сложи.
Внимателно поема наръча
и се сбогува с приятелите си.
По пътя усеща как бодлите се отпечатват в кожата й
без да я пробиват.
