Ако съдим по
снимките в пътеводителя,
в тази страна
винаги е късен следобед,
а небето е толкова
прозирно,
че космосът
чернее през него.
Понякога
гражданите се струпват на брега на
реката
да гледат как
огромните машини издигат от кафявата
вода
корубите на
падналите самолети.
Хиляди стоят и
слушат
плясъка на
водата,
звънтящите
въжета на крана,
скърцането на
огъващия се метал.
Излизам на
балкона да преброя оцелелите.
Предлагам бледата
си плът на слънцето.
Той тръгва на
някъде, изчезва рязко
под съпровода
на вечно бръмчащият двигател.
Остават звънтящите
въжета между сградите,
нямото пране
със бели знамена приветства
бедствието.
Тишината.
Корпусът се
залюлява над земята
и в пазвите
прониква тиня.
