Човекът без куче се буди всяка нощ от липсата на сумтене, хриптене, кихане, хъркане, смъркане.
Човекът без куче се ослушва за дращещите по паркета нокти в тъмнината.
После стиска очи много силно, да стане още по-тъмно...
Човекът без куче не може да се разпознае във тази тишина.
Човекът без куче изхвърля всичко за да забрави
човека без куче.
Слага снимки за да си спомня.
Човекът без куче понякога се разхожда в парка за да гали чужди кучета
и да гледа слънцето свито на кълбо между мъглата и голите клони.
Човекът без куче повишава тон.
Човекът без куче повишава тон!
човекът без куче повишава ТОН!
ЧОВЕКЪТ БЕЗ КУЧЕ ПОВИШАВА ТОН на детето без куче което не се подчинява като куче.
Детето без куче вярва че кучето е на небето,
пита за ново.
Същото да е като старото.
