вторник, 1 януари 2008 г.

хеви ню иър

Братът
Флюбените
Бодрите
Спящите
Барабанящите
Трещящите


Последните цигари на Кремена
Неви
Мечтата на Калата


the truth about NYE
Дами
Ганеца
Юлия зи джърман
Любимия ми дует




Исках да разкажа цялата история, всички истории дори, но главата ми се оплете в ужасна каша и единственото, което ми хрумва в момента е, че камъчето, което ми подари Чочо, появил се от небитието пред Блекбокс, разбира се, не е кехлибар, въпреки, че Неви така каза. (Неви ми беше голямата изненада на този купон - родена е на моя РД, но година по-късно, незнайно как приятелка на Мира, с която се запознах на един Мирин РД през двеипърва. Срещаме се рядко, но си се радваме. Тя беше метълка, и още е вътрешно но вече не се носи облечена като прилеп, даже напротив - налита на лимонено жълто и оранжево, учи някакъв дизайн в НБУ). Твърде студено е на пипане, и твърде светло жълто, той каза името му, и завъшваше на -ит, но аз не запомних, в изненадата си. От години вече не разбирам от камъни, колекцията ми стои запустяла в едно чекмедже, и се прегърнахме, за много години, съвсем изненадващо, след много години, и май за пръв път не се почуствах ядосана от факта, че се е появил в моята реалност и въобще съществува. Последното се случва невероятно рядко, въпреки, че човекът е "от Дружба", сякаш не живее в София наистина.



Камъчето е гладко, и прилича на жълто парченце лед. Чочо го извади от някаква найлонова торбичка пълна с други подобни. За секунда помислих, че ще ми подаде хапче и започнах да се хиля. От "Площада" (сякаш на Нова Година има само един площад, този, на който се провежда "Нова Година на Площада", та никой друг не заслужава това име) се носеше зловонен аранжимент на Македонско Девойче, над нас се сипеше сняг на малки бели топчета, почти град, и трополеше диагонално по металната ограда до онази странна нова църква. Установих, че се е прегърбил още повече, сякаш ужасно редките ни случайни срещи бележеха нови етапи в завиването му на кълбо. Отиваха в Блексбокс, аз се връщах на купона у Михаела.



Избягах от Блекбокс неясно защо, въпреки че вторият път когато се върнахме там всъщност ми хареса. В бекстейджа Бъни и още едно момче се лигавеха безумно, разменихме ЧНГ със Сашо и Йоко, Елко ме въведе почти тържествено, но веднага се притесни и затихна. Вече изнасяха нещата за Рут Соулджа, но просто трябваше да се махна. Защо не знам. Сигурно първото ни посещение е развалило някаква магия, видяла съм клуба "без маска и без грим" или поне без вездесъщата си човешка тапицерия.



Кремена беше започнала да се оправя сама в цялата лудница, и реших, че време е вече малко да я оставя, малко да се измъкна, защото от няколко дни сме просто като залепени, даже се държим за ръце като ходим по улицата, а тук желанията ни се разделят в две различни посоки за втори път тази вечер. Върнах се у Михаела, където цяла сутрин нищо друго не правих, освен да съзерцавам някого, когото и без това твърде дълго съм зяпала, и да пея и преграквам. Защо точно поисках да се върна така и не разбрах. Някои неща са по-скоро инерция може би, дори и през новата година.



Вчера преди да излеза извадих рапанчето на Весо от портмонето си, имах някакво такова чувство, че трябва да се откажа от талисмана си точно тая вечер, да го оставя, и може би за това ми е толкова смешно сега да гледам това жълто камъче (най-вероятно хелиодор според уики). Всъщност имах хиляди подобни ритуални усещания - даже си заших една скъсана блузка, защото двеиосма не бивало да започва и точно тази блузка да ми е скъсана. Блузката е твърде секси и откакто си я купих, не съм я обличала - показах я на Еми в един ужасно горещ майски следобед, когато в крайна сметка се пекох по горнище на бански в парка на Яга, но после нещо се притесних и я прибрах из шкафовете си. Не я облякох и на нова година естествено...
Годината ще е жълта, златна, лимонена, заради Неви, камъчето и безумното мезе на бащта на Любо - резен лимон със захар и нес кафе отгоре, абсурдно вкусно, но все пак ако това е мезето какво ли е горивото? Това са знаците, които предпочитам защото в баницата имаше съвети вместо късмети, а Юлия преди държавен изтегли "добър опит, опитай пак" и ми се дощя да коля и беся, авторът на тази грозотия.


В началото на вечерта заседнах в един 213 и везнайно защо реших, че там и ще си остана, четири пет часа, до новата година, и ще я посрещна запряла пред Военна Академия. Направо се отчаях, изпаднах в някакво безвремие, от което ме извади Брашненков, пълен с неясноти и липси на уговорки. Над Заимов се носеха изстрели, Кремена, напушена на ряпа, не можеше да спре да се хили и си беше причинила най-ужасното блъди мери на света - без да иска купила ябълкова водка. The Blowout Party на Апо беше направо преди началото си, когато се появихме, бяхме първите гости, и до десет, когато затръгвахме към Блекбокс, след нас бяха влезли десетина души. Естествено така не можехме да напуснем незабелязано, и куп почти непознати хора (тримата съквартиранти на Апо - две момчета и момиче, за които не разбрахме кой на кого е гадже, мацката на Апо - от колежа, двама мега странни агенти, русият Иван, някакъв колега на Крем от НДК, наистина достатъчно малко хора, за да ги запомня всичките) ни изпратиха на вратата с прегръдки и пожелания, сякаш си тръгвахме от роднинско събиране.


Фъф Клубъ беше напълно брутално празно, и с Крем направихме чудеса за да убедим гардовете да ни запомнят и да ни пуснат обратно след дванайсет. Просто нямаше начин да посрещнем двеиосма там, нямаше пукнат познат, всъщност присъстваха десетина души, средна възраст 16. Дънеше смачкващ басов дъб, на който друго усвен да се мре, просто няма смисъл. Беше страшно някак си. Блекбокс не е бил толкова празен дори на разните саундчекове в ранния следобед, на които се е случвало да попадна. Просто Зловещо.
По пътя към Михаела срещнахме някакви весели хървати, с които Кремена за своя собствена изненада си говореше на английски, и които пожела да вземе с нас. Имаше няколко минути до 12 и от блоковете около площад Македония летяха пиратки.



Паметта ми изветря докато ровех из разните класификации на минерали. По-късно може да добавя още от нощта.

1 коментар:

  1. С пожелание за по-чист въздух и много позитивни емоции цяла година (и не само) :))
    Благодя за коментара и най-вече за линка /Козмен от Дъга/!

    ОтговорИзтриване