събота, 29 декември 2007 г.

happy tree friends

Ужасните ми драми и истерии отминаха в дебилен хилеж през сълзи, след като една от колежките успя буквално да разреве цялата група барабар с даскалите, в някаква сцена, в която уж се разправяше за шапки. Излязох си от там, цялата трепереща и, знаково сигурно, забравих личната си, нова, любима шапка в Пеша Николова, опитах се да звънна на Еми за да разбера дали ще ходи на реюниъна, защото не се виждах в това състояние а се изсипя там самичка, право в устата на звяра - бившите съученици, купих си ваучер за да й звънна, и точно за осми път се опитвах да го активирам с треперещи ръце, Кремена ми се обади да й ходя на гости.
Така е много по-добре, да много по-добре е просто да има къде другаде да отида освен в къщи, летя съвсем безразсъдно по Евлоги Георгиев и едвам не се блъскам в някакъв неправилно завиващ към цариградското. Докато го чакам да се завърти, светофарите се сменят и едвам успявам да излетя от ужаса, който би могъл да ме сполети.
После говорим, ядем и гледаме филм, който намирам за гениален, но това по-късно, а в началото не му запомням заглавието. Кремена заспива на петата минута от началото, както винаги.

Искам да кажа, всъщност, че предишната вечер не беше въобще толкова ужасна, защото към десет и половина от някъде долетяха Брашненков, Катя, една от дъщерите й и същество на име Шаро, на когото никога не съм знаела истинското име. Говорихме си смешки до сто часа, въпреки гниещата торба подаръци в стаята ми, живот стана доста по поносим. Ще го преживея помислих си, дори живота си ще го преживея...
Днес денят е един такъв лек, Жиката ми прати поредната хепи три касапница, не ги бях виждала от поне две години, и май са ми липсвали, грее слънце, ще ходя на кънки, ще се мотая, може да преправя някой панталон, новото ми палто престана да ми изглежда ужасно, като една от онези дрехи, с които навличат децата на сила, кучето скоро ще спре да се разгонва, а за нова година най-накрая има какво да се прави, цели две възможности, между които мога да избера.
for a moment there i though i'd spend it home alone, staring at the tv...

Няма коментари:

Публикуване на коментар