четвъртък, 10 май 2012 г.

Антената

а някой да я пита
как понася тежестта на улиците и градините
повлачила крака по тротоара
стиснала зъби
защото на гърба й са всичките люлки
катерушки кестени
всичките езера и пиана
всичките люляци и пухчета
всички ученици танцуващи брейк
всички бири и всички майки с колички
ще се пречупи вратът й от толкова усмивки
и толкова подлези

някой да я пита как понася
цялото това истерично ликуване
плакати неони метростанции
посетителите на зоопарка
гребците на панчерево
тежи ли черни връх
някой да я пита
докато прибира плячката си у дома
прегърбена от клаксони

когато не си намираш мястото
трафикът се превръща в смях 
няма значение, че е толкова хубаво
ти си мъртвецът на това празненство
не спират да сипят конфети по теб
тополените пухчетата те жегват
плачливо доказателство за лекотата
губи се границата между лигавата ти сантименталност
и вечния писък в главата ти

някой да я пита колко тежат вечерите на народен
и как се качва езерото с лилиите до петия етаж
но най-вече
как издишва хелия на тези улици
за да нагълта калната вода на делника
как отива
как се връща
как звучат краката й по циментовите стълбища
как нищо не излиза
освен попови лъжички

някой да я пита
защо още не е легнала по пейките
и заровила по кофите
защо не си е устроила хралупа
в декоративните храсти на яга
защо изобщо отива и се връща
вместо да пие този въздух и този шум
вместо да се превърне в антена
забита в средата на действието
спокойно ръждясваща на покрива
над булевардите
докато леко и напълно се разтвори
в кипналия град

никой не я пита
иначе сигурно щеше да спре вече да влачи
тези улици и тези градини
като издърпана покривка.