Антената

а някой да я пита

как понася тежестта на улиците и градините

повлачила крака по тротоара

стиснала зъби

защото на гърба й са всичките люлки

катерушки кестени

всичките езера и пиана

всичките люляци и пухчета

всички ученици танцуващи брейк

всички бири и всички майки с колички

ще се пречупи вратът й от толкова усмивки

и толкова подлези

някой да я пита как понася

цялото това истерично ликуване

плакати неони метростанции

посетителите на зоопарка

гребците на панчерево

тежи ли черни връх

някой да я пита

докато прибира плячката си у дома

прегърбена от клаксони

когато не си намираш мястото

трафикът се превръща в смях 

няма значение, че е толкова хубаво

ти си мъртвецът на това празненство

не спират да сипят конфети по теб

тополените пухчетата те жегват

плачливо доказателство за лекотата

губи се границата между лигавата ти сантименталност

и вечния писък в главата ти

някой да я пита колко тежат вечерите на народен

и как се качва езерото с лилиите до петия етаж

но най-вече

как издишва хелия на тези улици

за да нагълта калната вода на делника

как отива

как се връща

как звучат краката й по циментовите стълбища

как нищо не излиза

освен попови лъжички

някой да я пита

защо още не е легнала по пейките
и заровила по кофите

защо не си е устроила хралупа

в декоративните храсти на яга

защо изобщо отива и се връща

вместо да пие този въздух и този шум

вместо да се превърне в антена

забита в средата на действието

спокойно ръждясваща на покрива

над булевардите

докато леко и напълно се разтвори

в кипналия град

никой не я пита

иначе сигурно щеше да спре вече да влачи

тези улици и тези градини

като издърпана покривка.