Градинарят от вход Ж
единствен не мечтае да спре времето.
Той едва дочаква да дойдат сезоните.
Превърта напред годините,
докато бръшлянът покрие цялата стена
и между клоните му се заселят животните
от панелните блокове.
Превърта още
докато порастне сянката на кестена.
Тогава сковава пейка.
Сяда.
Най-после се спира.
