Не знам какво ме кара нощем
да се въртя в това колело,
докато всички други спят
свити в талаша.
Ръцете ми прехвърлят металните пръчки,
една след друга,
една сред друга,
една след друга.
През прозорците на магазина за животни
надвисват неподвижни сенките на прибиращите се.
Тичам и понякога се опитвам да спра,
но колелото ме събаря,
търкаля ме,
блъска ме.
Успявам да се изправя
и продължавам да тичам,
защото няма друг начин,
и това продължава докато камъкът строши витрината.
