В деня, в който се счупих,
не разбрах какво ми се случва,
нямаше падане.
Видях стъклата в краката си.
За миг ъглите се разместиха,
движенията прескочиха,
престанах да докосвам земята.
Спрях в средата на кръговото
невидима и безвредна.
Колите ме обливаха и отминаваха.
Спрях в средата на кръговото,
защото не знаех как да продължа.
Наведох се и видях стъклата.
Вдигнах ги към небето.
Наведох се, взех още,
вдигнах ги към небето.
Навеждах се, събирах, вдигах
и така седем години.
Приеми тези стъкла,
защото някой може да се пореже.
